Новини

Какво се случва покрай нас

Мартин Митев: Престъпно е да няма привлечени инвестиции в Бургас

Мартин Стефанов Митев е роден през 1983 г. в Бургас. Завършил е ССУМОР „Генерал Владимир Заимов“, специалност „Мениджър в транспорта - профилиран във водния транспорт”. От отварянето на  казино „Роял Палмс” Бургас преди 5 години заема длъжност маркетинг мениджър . Живял е в Атланта, щата Джорджия, където е работил за световноизвестната верига хотели „Хилтън”. Избира  да се върне в родния си град преди повече от 10 години, защото вярва, че и тук може да се развива успешно. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.  -Г-н Митев, занимавате се с маркетинг и бизнес от дълго време  в Бургас. Наясно сте с пречките пред него и как една общинска администрация може вместо да го подпомага, да му пречи. Какъв е за Вас работещият диалог между Общината и бизнеса?  -Това е много обширен въпрос. Ще се опитам да бъда кратък. Общината се опитва по един и същи начин да обслужва граждани, бизнесмени и големи корпорации, което прави системата тромава. Когато поставиш всички под общ знаменател, става още по-зле. Няма обща система за обработване на информацията. Отделите не комуникират правилно помежду си. За някакво елементарно разрешение или потвърждение се налага да чакаш с дни. За съжаление сме далеч сме от Европа и САЩ. Там фирма се отваря и регистрира по интернет за 30 минути. Много от документацията е в електронен вариант, а информацията е в обща система, така че когато на даден служител му трябват данни за изготвяне на определен документ, просто влиза в системата и си я набавя, а не праща човека на другото гише за печат и после да се върне при него и пак да чака пак на опашката. Това, което ние можем да предприемем, е да направим разделение между граждани и бизнес. Те нямат нищо общо и трябва да вървят по отделни пътеки. Да се създаде отдел, който да се занимава с фирмите и корпорациите. Гишетата за гражданите да се мултифункционални. -За съжаление Бургас има славата на разпределителен център за туристите по Черноморието, но не и на туристическа дестинация. Как бихме могли да развием устойчив и конкурентен туристически продукт?  -Най-важното е какви туристи искаме да привлечем, защото от турист до турист има голяма разлика. Платежоспособният такъв има изисквания, очаквания, държи да му бъде обърнато необходимото внимание, да е спокоен, че няма да бъде ограбен, бит и др. За такива туристи трябва да се трудиш, те не са алкохолни туристи. Бургас е голям град. Нормално е туристите да пристигат при нас, а после да отиват към крайните си дестинации, идеята е да ги накараме после да се върнат. Проблемите с туризма ги усещам всеки ден, защото той е пряко свързан с работата ми. Моя задача е да представям града ни в най-добрата му светлина пред наши чуждестранни гости и клиенти. В последно време тази задача става непосилна. В Бургас буквално няма какво да се види и прави. Разходка по „Богориди”, Терасата , Фонтана и Моста. Това е. Градът ни е заприличал на строителна площадка, от която обикновените граждани не печелим нищо. Като добавим и обслужването по заведения и магазини, което е под всякаква критика, картинката става плачевна. Липсват и достатъчно добри хотели. Имаме хубава плажна ивица, но това не е достатъчно. Относно качеството на продуктите по заведенията и магазините и обслужването в тях, вина носят всички - служителите и собствениците на обектите и Общината. При нас се наблюдава явлението, че дори и богаташите са ни бедни. Тоест заплащането, което предлагат, не стимулира служителите да извършват качествено своите задължения. Много хора се шегуват с Америка за „американската усмивка”,  но повярвайте ми - няма обект там, където да влезеш и да не те поздравят усмихнато и да не те предразположат. Недоброто заплащане отказва подготвените и интелигентни хора, а собствениците карат по системата: „Който се съгласи да работи на тези пари”. Така идват и проблемите с обслужването. Държава и Община от край време притиска малкия и средния бизнес с какво ли не - данъци, такси, глоби и др. Бизнесмените икономисват от качествена продукция и така се влошава качеството на продуктите в заведението. Гостите сядат веднъж, плащат високата сметка, и не повтарят заведението. Това не е успешна формула и всички го знаят. -Нощният живот е една от слабостите на Бургас. Какви са механизмите, чрез които да привличаме повече национални и интернационални креативни бизнеси и туристи?  -Нощният живот в Бургас е болна тема от години. Не говоря за София, която отдавна е в Европа и по заплащане, и по стандарт на живот. Но Варна, Пловдив са градове, с които можем да се сравним. Пловдив разви много своята индустрия и за по-малко от 10 години покачи сериозно стандарта на живот на своите граждани. Към момента Варна има 64 дискотеки и барове. Можете ли да си представите - 64 дискотеки и барове, а ние нямаме и 10. Говоря за стандарт на живот, защото той е неразривно свързан с нощния живот. Много е просто, за да ходи човек на дискотека, бар или заведение, то той трябва да има пари. Стандартът на живот на бургазлии е изключително нисък, а заплатите са 600-700 лв. Няма как да очакваш от тези хора да излизат и да се веселят, а както стана ясно туристи няма. Ако има някакви, то те са само в рамките на 3 месеца през лятото. Отново тук може да се вземат много мерки, и всички зависят изцяло от Общината. Първото нещо, което искам, когато става въпрос за нощен живот, е сигурност или „регламентиран нощен живот”. За мен означава спокойствие, дискретно, но постоянно полицейско присъствие и адекватни охрани на барове и дискотеки. Хората в тях да се чувстват като клиенти и туристи, а не като войници по време на битка. Заведенията да предлагат качествени продукти и обслужване. Улиците да са осветени и да има удобен транспорт. Не съм привърженик и на правилото в полунощ да се спира музиката. Спокойно могат да се замерят някакви допустими децибели и музиката да се позволява поне до 2:00 ч. Нощният труд да се заплаща достойно и да бъде атрактивен като професия. Ако успеем да привлечем чужди инвестиции в Бургас, да развием индустрията и покачим заплащането и стандарта на живот на гражданите, то нощният живот ще се случи от само себе си. Тогава ще се усети липсата на нощни заведения и ще се отворят повече такива, а Общината ще организира спокойното протичане на вечерта. -Създава ли Общината условия за привличане на крупни инвеститори? Съгласен ли сте с твърдението, че фасадата на Бургас е хубава, но икономически нещата са много зад другите областни градове в страната? -За мен град Бургас към момента дори не е хубава фасада, но може да се нарече „нелогична строителна площадка”. Факт е, че 12 години вече сме в Европа и друго управление освен това не сме видели. За 12 години успяха да предоставят пристанището, което е транспортен обект - монополист в района, на концесия на частник, затвориха се множество малки цехове и производства, а единственият инвеститор е някакъв кол център. Съвсем наскоро имаше интерес от един от най-големите китайски сайтове, с оборот от милиарди долари, да отвори разпределително звено в Бургас за Балканския полуостров. Това означава да съживи карго терминала на летището, да съживят пристанището, влаковете, камиони, цялата логистика. Огромна инвестиция. Никой няма да обвинявам, ама хората идваха няколко пъти до Общината и след това наеха пристанище Пирея в Гърция за 50 години. Престъпно е да няма привлечени инвестиции в града ни. Затова нямаме добро заплащане, това е и причината младите, работоспособни и интелигентни хора бягат навън и да ги губим. Общината има безброй лостове, с които да превърне себе си в апетитна почва за всеки инвеститор. -Живял сте и в САЩ и имате наблюдение върху това как се вършат нещата там и разликата с българската действителност. Какво бихме могли да приложим в Бургас от „американския модел”? -Честният отговор на този въпрос е, че няма как да ги стигнем американците. Те са много различни като разсъждения и манталитет. Трябва да минат много години, за да сме на тяхното ниво. За първи път видях там хора доволни от страната си, щастливи и добре заплатени, истински патриоти. Хора, които се усмихват и кимат един на друг, без да се познават. Те също имат проблеми, разбира се, но имат работеща система, отговорна и уважавана полиция. Закони, които пазят гражданите и бизнеса. -Как виждате създаването Морски колеж в Бургас? Нуждата от такъв не е тайна за бургазлии, а през годините нивото на Морското училище спадна драстично. Какви специалности би могло да има в този колеж и това ли е един от начините да задържим младите хора в града ни?  -Аз съм завършил въпросното Морско училище и мога да кажа, че там се учеше не само на учебния материал, но и как да бъдеш мъж. Към момента Морското училище няма нищо общо с това, на което се обучавахме ние. Кариерата в корабоплаването е мъжка професия, достойна за възхищение и доста добре заплатена. Тя е придружена с много наземен персонал, който се занимава с товарите и документацията. Бургас е голям пристанищен град. Портът се намира в естествен залив, който държи водата на постоянно ниво и корабите маневрират спокойно. Всички останали пристанища са принудени да строят подводни диги, с които да задържат нивото на водата изкуствено. Пристанището е от изключителна важност за града, освен прехрана на много хора, то е и транспортен възел с много възможности. В порта ни, поради липса на организация и механизация, а също и добре подготвен персонал, се наблюдава отлив и нежелание от страна на корабособствениците да го ползват за своите нужди. Всеки кораб, който бива обслужван в пристанището, заплаща пристанищна такса за престоя си. Когато го бавят и не го обслужват веднага и качествено, се трупат такси. Това е и причината корабите да ползват нашето пристанище само в краен случай. Отделен е въпросът защо Морска гара седи празна откъм кораби от години. Пристанището е работодател, който плаща много добри заплати, а корабоплаването е професия и кариера за много хора. Колежът може да се помещава в сградата на сегашната гимназия или да се изгради нова. Това е въпрос на решение на Общински съвет. Учениците, които сега завършват Професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов „Свети Никола” и искат да градят кариера в корабоплаването, са принудени да учат във Варна, а родителите им да плащат за квартири и пътни на децата си. Срамота е Бургас да подарява толкова студенти на Варна. Много от тези специалности могат да се преподават тук и да улесним доста от семействата в града ни, решили децата им да следват морските специалности.

Манол Тодоров: Ще работя за създаване на „горещ телефон” за опасни пътни участъци на територията на община Бургас

Манол Божидаров Тодоров е на 35 години от гр. Бургас. Средното си образование завършва в СУ „Юрий Гагарин“ - Бургас. Бакалавър е по „Журналистика” от Бургаски свободен университет. От близо 8 години е национален координатор на с „SOS-ПТП“. НПО-то подпомага пострадали при катастрофи, дава безплатни консултации и оказва логистична и аналитична помощ на пострадали при ПТП лица. Организацията е една от най-големите в страната, а също така и една от най-активните по отношение превенция по пътна безопасност, организиране на кампании и стратегия за подобряване безопасността на движение по пътищата. В продължение на 6 години води авторско радио предаване в радио „Power FM”. Работил е като анализатор и пиар на двата бургаски футболни отбора – „Нефтохимик“ и „Черноморец“. От 2 години е член на „Комисията по безопасност и организация на движението“ към Община Бургас, където активно работи за намаляване на рисковите участъци по пътната карта на Община Бургас. Към този момент Манол Тодоров развива успешно и личен бизнес в сферата на туризма. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Тодоров, дълги години сте ангажиран с проблемите на пътната безопасност. Вашето сдружение „SOS-ПТП” сигурно е първенец в организирането на различни инициативи за подобряване безопасността на движение по пътищата. Колко е безопасен Бургас за пешеходците и шофьорите? -През последните години Бургас се подобри значително откъм инфраструктура, което до известна степен намали пътните инциденти. Все пак обаче има много опасни участъци в града и региона, където трябва да продължим усилената работа да намалим пътните инциденти. Казвам ние, защото от няколко години съм член на Комисията по Безопасност и Организация на Движението към Община Бургас. В тази комисия разискваме всички наболели въпроси, свързани с пътната обстановка в Бургас и региона. Бургас е голям град, което означава, че трафикът е изключително интензивен, а това е сериозна предпоставка за пътни инциденти. Най-важното е да спазваме правилата, звучи много тривиално, но това е самата истина. Има още много неща, които трябва да се подобрят, за да кажем, че Бургас е безопасен град за всички участници в движението. Говоря за инфраструктура, транспортна схема, велоалеи и т.н.В Бургас на места има меко казано недомислени велоалеи, а това е сериозна предпоставка за инциденти. -Всички говорят, че кампаниите по превенция дават много добри резултати. Можем ли да вярваме на това, след като всеки ден загиват толкова хора по пътищата на България? -Кампаниите за пътна безопасност са една добра основа, но в никакъв случай не са най-важното в борбата срещу „войната по пътищата“. Всяка година в България загиват над 700 души в катастрофи, а хиляди са ранени. Факторите са много, но според мен един от най-важните е, че законът не наказва с цялата си строгост нарушителите. Дори хора, причинили смърт на пътя, често получават условни присъди, което не е редно и трябва да се промени. Добре е да обучаваме децата, но само с това няма да намалим жертвите на пътя. Честите промени в Закона за Движение по пътищата доказват, че и държавата не може да се справи с тази „война“. -Много често децата са по-предпазливи от своите родители, вероятно за Бургас и Вие имате принос към това, тъй като изградихте няколко площадки за обучение на деца по пътна безопасност в учебни заведения. Ще продължите ли тази практика? -Разбира се, както казах за нас е изключително важно да обучаваме децата и да им даваме една добра основа. Именно заради това сме изградили вече няколко площадки за пътна безопасност в училища и детски градини на територията на община Бургас. Финансирането сме го направили лично, без никаква помощ. Ще продължим със сигурност с тази наша инициатива. Нещо повече, една от основните ми цели, която съм си поставил ако бъда избран за общински съветник, е именно това, да изградим във възможно най-голям брой учебни заведени подобен тип площадки. Това е наша лична кауза и сме готови на всичко, за да я доведем до край. -Имате идея за създаване на гореща телефонна линия за граждани на Бургас, където да се подават сигнали за опасни участъци на територията на общината със силна концентрация на ПТП-та. Как точно виждате да работи тя? -Да, това е една моя идея, която съм обсъждал и с други колеги в страната. Идеята на този телефон е всекидневно граждани да дават сигнали къде според тях има проблемни участъци, къде има места, на които предпоставките за ПТП са по-големи, къде има опасни пешеходни пътеки и т.н. Защото в момента това е много трудно като механизъм. Ако някой има подобен сигнал, той пуска писмо до Община Бургас и комисия разглежда този сигнал. Но по този начин нещата се случват бавно и тромаво и това отказва гражданите да пускат подобни сигнали. Не е необходим голям ресурс за подобен „горещ телефон“, но съм убеден, че това ще направи град Бургас по-безопасен откъм пътна обстановка, защото гражданите са реалните хора, които всекидневно „тестват“ пътната обстановка. Ако не се допитваме до тях, към кого тогава? -В продължение на няколко години сте водили свое собствено радио предаване. Сега заставате от другата страна. Защо? Кой ще бъде Манол Тодоров, ако стои зад една от банките на Общински съвет? -В годините съм преминал през много различни сфери на живота. Смея да твърдя, че от всяка от тях съм взел най-доброто. Журналистиката ми даде едно безценно нещо и това е да се вслушвам в мнението на хората, какво мислят, защо смятат така и как може да се справим с проблемите според тях. Смея да твърдя, че основен проблем на държавата е именно това, че малко взима под внимание мнението на гражданите. Кандидатирах се за общински съветник, защото мисля, че съм готов да поема такава голяма отговорност, защото смятам, че хора като мен олицетворяват моето поколение. Поколение, което му писна да му казват, че всичко е наред, а добре знаем, и най-вече виждаме, че има много проблеми за решаване. Не искам децата ми да заминат в чужбина, само защото Бургас не им е дал възможност за развитие. Енергията, която имам, ще дам на 100 %, за да може младите хора на Бургас, да намерят смисъл да останат в този прекрасен град. Крайно време е да „влеем“ свежа кръв в Общинския съвет и се надявам бургазлии също да са на това мнение. За мен Общинският съвет не е самоцел и няма да е професия, защото съм осигурил своето семейство, а това е важно при взимането на решения, касаещи бъдещето на бургазлии. -Интересна част от Вашата биография е и фактът, че сте били пиар на двата бургаски футболни отбора – „Нефтохимик“ и „Черноморец“. Определено нелека задача, като се има предвид състоянието на бургаския футбол.  За бургазлии това е много болна тема, ще си върне ли някога Бургас славата на футболен град и емблематичните си стадиони? -За да има добър бургаски футбол, трябва бургаските футболни отбори да имат собствени бази. Докато това не се случи, няма как бургазлии да искат качествен футбол на професионално ниво. Няма футболен клуб в света, който да няма собствена база, да плаща наеми за своите тренировки и мачове и да е на високо ниво. Това е простата истина, всичко друго е прах в очите. Липсата на собствена база е основната причина и двата ни футболни отбора да нямат сериозен финансов благодетел. Докато този проблем не се реши, футбол на високо ниво в Бургас няма да има. В доказателство на думите ми, погледнете отборите от „Първа Лига“ в България. Няма отбор, който да няма спортна база, ако не собствена, то поне отдадена на концесия за поне 10 години. Между другото това не се отнася само за футбола в Бургас. Липсата на собствени бази попречи в момента да имаме професионален спорт в редица от елитните спортове. Имаме нужда от сериозни промени в спортната политика, защото Бургас в момента е далеч от спортната слава, която имаше преди години. Казвам това с огромна болка, но това е самата истина.  

Антон Иванов: Индийска компания проявява интерес към създаването на детски киноцентър в Бургас

В настоящия проект на сградата на НХК има предвидени 3 звукозаписни студия. За мен те трябва да са в ползва на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил, както и на пенсионерите, съхраняващи българския фолклор, смята Антон Иванов Антон Светославов Иванов е на 31 години от гр. Бургас. Завършил е специалност „Тонрежисура и виртуални студийни технологии“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 2008 г. работи в сферата на шоу бизнеса, управлява музикална компания, участва в работни групи за промени в Закона за Авторски Права и Сродни Права (ЗАПСП), член е на дружество за колективно управление на авторски права, свързани с музика – Музикаутор, член на Българска Музикална Асоциация - БМА. От 2015 г. усилено работи в сферата на дигиталната дистрибуция(разпространение на аудио и видео съдържание в онлайн среда), където си партнира с компании от САЩ, Русия, Франция и Австрия. Работил е в телевизия „Канал 0” като режисьор на пулт, монтажист и постпродукция на реклами. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Иванов, от години се занимавате с авторска музика, имате и собствено звукозаписно студио. Достатъчно ценени ли са българските автори на музика? -Отговорът е кратък и ясен - да! За никого не е тайна, че българската музика е повече от известна в цял свят, но е някак си неглижирана в самата ни държава. Последните години се сблъсках с промени в Закона за авторските права, които минаха „на косъм” и можеше ситуацията да продължи постарому. За моя радост има светлина в тунела и благодарение на дружествата за колективно управление на права, като например „Музикаутор” и в частност изпълнителният му директор Иван Димитров, ситуацията се изсветлява. -Една от Вашите цели е бургаските автори на музика, текст и аранжимент да се ползват с предимство в общински конкурси за изработка и синхронизация на рекламни продукти. Хубаво предложение, но не е ли малко дискриминационно? -Не мисля, че е дискриминиращо да се стимулират бургаските автори. Защо трябва да търсим идеи от национални автори, когато можем да раздвижим цялостната икономика на Бургас отвътре. За пример ще кажа, че когато един бургаски автор, живеещ и работещ тук, трябва да създаде продукт за бургаската община и той му се заплати, ще се затвори един икономически цикъл - авторът ще харчи голяма част от доходите си тук. Не виждам проблем в това. Разбира се, говорим само за предимство при кандидатстване за определен проект, а не за задължително условие. -От известно време собствениците на заведения за хранене и развлечения, както и на други търговски обекти, по закон са задължени да плащат такса за музиката, която пускат с цел по-голяма точност в отчитането на авторски и сродни права. Работи ли това на територията на Община Бургас? -Реално погледнато собствениците на всички обекти от обществен характер трябва да имат сключен договор с дружество и да плащат за музиката, която използват или препредават (музиката, която чуват клиентите в техните обекти). Дълги години бургаската Община не беше страна в тези задължения, но от началото на тази година тя е длъжна да проверява и събира таксите за използваните авторски права. Практиката показва, че тези права са делегирани на асоциациите и сдруженията на собствениците, например Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация събира парите от собствениците на хотели и ресторанти, което означава, че те сами се таксуват едни други и няма прозрачност в отчетите. За мен това е пагубно. Трябва отчитането да е пряко към орган или дружество, което да е в тясна връзка с авторите. В моите цели има заложено решение на този проблем. -В други градове на страната има изискване организаторите на културно-масови мероприятия да предоставят договори за уредени авторски права, ако разрешението за провеждане минава през самата Община? Не сме чували тук да се прави това или греша? -Преди години се опитах да съдействам на дружеството за колективно управление на авторски права – „Музикаутор”, защото бях потърсен от тях. Проблемът беше, че те искаха да сключат меморандум с Общината и този казус да бъде решен. Никой не разбра защо това беше отказано от зам.-кмета по образование и култура. Такова споразумение няма, това е една и от причините фестивали, без уредени права, да сменят имената си и да бъдат правени тук. Не е редно да не защитаваме авторите, а да толерираме само част от притежателите на права - продуцентите, които получават хонорари за техните изпълнители. Това е в тотален ущърб на музикалния бизнес. Накратко – Общината позволява, инвестира и рекламира във фестивали, които са спрени в цялата страна точно поради неуредените права с авторите. Не е лошо, че гоним някакви приходи, но за сметка на кого? Решението е простичко - изискване на договор за уредени права. Не е необходимо Общината да се нагърбва с допълнителни юридически разходи, тъй като това се случва през законните дружества и с разрешение на министерството. -Защо Община Бургас досега не е създала подобна мониторингова система, не е ли това в сериозен ущърб на авторите на музика? -Тук намесваме решението на един по-горен въпрос - мониторингова система за обекти с обществен характер. Какви са ползите от такава система ще се запитат някои. Ползите са няколко: първо - ще може да се въведе прозрачност в отчетите на дружествата и авторите, попаднали в ефир, да получават отчисления за всяко излъчване (в момента се разделят между всички членове на дружествата); второ - собствениците на обектите с обществен характер няма да плащат Х пари, изчислени на база седящи места, площ и тип заведение, а ще плащат само за използваната от тях музика, което им позволява да облекчат разходите си за авторски права; трето, но не на последно място - чрез такава система, ще се легализират и всички изпълнители, които са поканени за участия в съответното заведение или бар. Разходите за въвеждането на такава система са не повече от 70 лв. (еднократно) за закупуване на устройството за мониторинг и това спокойно може да бъде добавено към таксата за лиценз на заведение или обект. Също така мисля, че закупуването на подобна апаратура да мине през обществена поръчка може да намали значително цената на техниката за мониторинг. -Как стои въпросът с общинските звукозаписни студия. Има ли такива изобщо в момента? Къде записват учащите в музикалните училища, например? -Това е много интересен въпрос. Преди години в Бургас имаше общинско студио, което беше отдавано под наем. Това студио съществува и сега, отдадено е на едноименна група за репетиционна, като групата се спонсорира от Общината. В настоящия проект на сградата на НХК, след като бъде ремонтирана, ще има 3 звукозаписни студия, това е прекрасно, но как ще бъдат използвани те? Кой ще работи в тях? Кой ще отговаря и управлява финансите? Каква е идеята да има цели 3 студия? Задавайки си тези въпроси, никъде не видях бизнес план или поне идея за ползването им. За мен тези студия трябва да са в ползва на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил. Те трябва да работят и да дават условия на младите предимно, но да не забравяме, че в Бургас има и много самодейни състави към пенсионерски клубове, които полагат усилия да съхранят фолклорно творчество, а то е част от безценното културно наследство на България. Общината трябва да помисли и над това, а не просто да създава и оборудва студия. Опитът ми показва, че всеки самоиздържащ се автор или изпълнител е направил разходите, за да си закупи необходимата техника и да може да осъществява проектите си, затова идеята на тези студия трябва да е насочена към споменатите от мен групи. -Имате една много интересна идея за създаване на детски киноцентър. Как виждате нейната реализация, би ли имало инвеститорски интерес към подобно нещо? -Тази идея се роди напълно спонтанно, мислейки си как Бургас може да развива и кино индустрия. След няколко разговора с колеги от този бизнес, разбрахме, че идеята е иновативна в световен мащаб. Няма да крия, че след това дълго умувахме и обсъждахме, но накрая стигнахме до избистряне на идеята и дори до инвеститорски интерес. Една индийска компания, с която си сътрудничим и имат представители в България, прегърна идеята и е готова да работим за създаването на нещо уникално. Имаме инвеститорски интерес от една от най-големите строителни фирми в страната за изграждането на подобно съоръжение. А самата идея за детски киноцентър е да има място, където децата да се запознаят с киното от първа ръка. Искаме да събудим интереса в създаването на филмово изкуство в ранна детска възраст, като запознаем децата със създаването на голяма част от продукциите, които те обичат да гледат. За никого не е тайна, че деца на по 1-2 години вече гледат видеа в различни платформи, а ако това дете види как се създава любимият му герой и бъде част от създаването на бъдещ такъв би било още по-впечатлено. За мен това е начин Бургас да се появи на световната кино карта, а какво по-хубаво от това да се пречупят детските идеи и да се създаде продукт, отново за малките, и от това да спечели града ни и неговите деца.

Андон Шопов: Трябва да отстояваме всеки сантиметър от архитектурното минало на Бургас

Андон Паскалев Шопов е на 30 години от гр. Бургас. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника - Бургас. Има висше образование от Технически университет – Варна, специалност „Инженерен дизайн”. Владее английски език. Притежава дългогодишен опит като мебелен проектант, интериорен и графичен дизайнер. Кандидат е за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Шопов, като специалист по инженерен дизайн можете най-добре да дадете мнението си за естетическия и функционален вид на Бургас. Много бургазлии смятат, че градът ни вече е загубил част от чара си с новото строителство. Така ли е наистина? -За щастие свободните зони за строене в Централна градска част не са много и това до някъде е ограничило обезобразяването на стария Бургас. Въпреки това не трябва да се отнасяме пренебрежително към този проблем, тъй като това е лицето на града и едно от първите места, който виждат посетителите му. Има други по-подходящи места за развитие на новия Бургас, повечето европейски градове са устроени по този модел, нов град и стар град, едва ли е случайно. -Наскоро в Общински съвет-Бургас бе прието решението за реконструкция на фасадите на редица къщи по централните улици в града. Това действително работа на Общината ли е - да ремонтира частни къщи в ЦГЧ? -Работа на Общината е да се грижи за добрия вид и да запази тези сгради. Начинът за постигане на тази цел е по-важен. Нужно е да се оцени историческата и архитектурна стойност на тези сгради и спрямо това Общината да оказва подкрепа на собствениците. Пример за такава подкрепа е да се организира конкурс за архитектурна реставрация, където частни проектантски бюра или строители могат да участват и да се самоспонсорират, като в замяна съответната сграда ще влезе в тяхното портфолио. Допустима е и финансова подкрепа от Общината, но само в строго оределени случаи. -Не можем да пропуснем и темата за бъдещето на Хаджипетровата мелница и появилите се информации, че е възможно тя да бъде съборена. Как Бургас да запази архитектурни си паметници? -Това ще е много трудна битка за гражданите на Бургас, но не и загубена. Всички знаем, че зад големите строителни фирми стоят много пари и интереси, и трябва да отстояваме всеки сантиметър от архитектурното минало на града. Както казах и по-рано, това е лицето на града ни. Добро начало на тази битка ще е тези сгради и тяхната история да бъде промотирана постоянно и представена пред обществото, само така за големите строителни компании ще е трудно да се докопат до тях. -Къде в Бургас има нужда от ремонтиране на тротоарните площи и поставяне на обезопасяваща пътна маркировка? -Има много места, на които е нужно поставянето на такава, но по мое наблюдение централният комплекс „Възраждане” има най-голяма нужда от това. Поради по-стария план на пътната мрежа улиците са тесни и гъсто разположени. На много кръстовища няма видимост, както за шофьори, така и за пешеходци. Като добавим и разбитите, неремонтирани тротоарни площи, придвижването е не просто трудно, а направо опасно. -Повече осветителни тела и поддържане на тревните площи - това са сред най-честите оплаквания на бургазлии, особено в по-отдалечените квартали на града. Как виждате инфраструктурното положение там? -Като сравнително нови, крайните квартали имат уникална инфраструктура. Големи пътни артерии с обширни паркове в централните им части. Очевидно обаче, както и отбелязват бургазлии, те не се поддържат и развиват подобаващо. В изключително изоставено състояние е паркът на квартал „Славейков”. Имайки предвид многобройните жители на тези райони, които желаят след дълъг работен ден да излязат в близкия парк със семействата си, без да ползват автомобили, трябва сериозно да обърнем внимание на този проблем.

Кандидатите на ДБГ за Общински съвет станаха „Пазители на пешеходците” в Бургас /снимки/

Кандидатите на „Движение България на гражданите” за общински съветници стартираха инициатива за безопасност на пешеходците в Бургас. Тази сутрин те влязоха в ролята на „Пазители на пешеходците” на 5 проблемни точки в града и помогнаха на съгражданите ни да пресичат безопасно. Идеята на кандидатите за общински съветници е в Бургас да има група от доброволци, включително и родители, които сутрин, на най-натоварените откъм движение улици в града, да превеждат деца, пенсионери или трудно подвижни хора, пестейки държавен ресурс. „От много години се опитваме да прокараме тази идея на територията на община Бургас. В България имаше такава практика преди години, а в държави като Австралия и Нова Зеландия това е традиция. Можем да организираме срещи с родители, НПО-та, водачи, както и с представители на Пътна полиция, разполагащи с достатъчно статистика, които също да кажат къде има проблемни точки в града ни. Надявам се тази практика да бъде възприета в Бургас, независимо от изборните резултати на 27 октомври. Аз лично няма да се откажа това да се случи в бургаските училища и детски градини”, каза четвъртият в листата на ДБГ Манол Тодоров, национален координатор на сдружение „SOS-ПТП”. Той допълни още, че опасните места за пешеходците в града са ясни за всички бургазлии. Пример за пешеходната пътека със силна концентрация на инциденти била тази на бул. „Никола Петков”, намираща се до „Била”. „За мен това е най-опасната пешеходна пътека в Бургас. Общината от години се опитва да намали рисковете за пешеходците с 3D пешеходни пътеки и други хрумвания, кои от кои по-неуспешни. Там на година има поне по 3 тежки катастрофи. Проблемът не е в пешеходната пътека, а във видимостта, и е време администрацията да вземе сериозни мерки”, поясни Тодоров. Като други невралгични точки, за които постоянно се умува, но така и не се намира най-адекватното решение, той посочи пешеходните пътеки на ул. „Булаир” (до х-л „Луксор”), Лакомата спирка в „Меден рудник", на бул. „Тракия" в „Славейков” (до у-ще „Антон Страшимиров”), както и в к-с „Изгрев", в близост до „Била”. Именно там днес патрулираха и кандидатите за Общински съвет на ДБГ.

Андреан Георгиев: Бургас е не само в политически, но и в социален, и икономически застой

Андреан Киров Георгиев е на 38 години от гр. Бургас. През 1999 г. завършва СМУ „Проф. Панчо Владигеров”. 2007 година се дипломира в Икономически университет –Варна със специалност „Финанси, статистика и иконометрия”. През 2015 г. завършва ЦПО „Еврофонд” - Организация и управление на хотелиерството. Носител на златен приз „Най-добър мениджър за 2015 г.”. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Георгиев, като специалист в сферата на туризма имате най-добър поглед върху това как Бургас да се превърне в успешен туристически модел за страната? Защо Община Бургас проспа четири години в тази посока? -Туризмът е сложен комплекс от продукти и услуги, който би могъл да стимулира цялата регионална икономика и в тази връзка основния ми приоритет ще бъде Бургас да се утвърди като целогодишна туристическа дестинация. Ще създадем Общински Маркетингов отдел, който да изготви концепция и програма за устойчиво развитие за периода 2020-2023 г. с обща визия какво трябва да представлява предлаганият туристически продукт. Целите са ни да има координирана и адекватна рекламна политика чрез дигитален маркетинг и участие на туристически борси и изложения, привличане на инвеститорски интерес към създаването на нови атракции и хотелски бази, стимулиране за развитието на публично-частните партньорства, както и организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение и др. Основният проблем до този момент е, че липсва стратегия, съобразена с местните туристически ресурси, както и маркетингово поведение, което да реагира моментално на промените в пазарното търсене. Има огромен потенциал за развитие на: конгресен туризъм, медикъл и спа туризъм на територията на минерални бани Ветрен, езерата Мандренско езеро и Вая, за къмпингуване, водни спортове и риболов. Трябва да се наложат, спешни структурни промени за развитието на морския, културно-историческия, спортен, фестивален и развлекателен туризъм. -Генерален мениджър сте на хотели и ресторанти. Много актуална тема през последните няколко години е липсата на кадри в сферата на туризма, както и тази на качествено обслужване. Какво кара и персонал, и туристи, да бягат от Бургас, от България? -На първо място е необходимо образованието да бъде обвързано с реалния пазар на труда. От изключително важно значение е преминаването на професионалните гимназии изцяло на дуална система на обучение, което се осъществява паралелно на две места - в професионално училище и предприятие. По този начин може да се използва материално-техническата база за практическо обучение и за преминаване на всички нива, като се налага висок професионален стандарт. По отношение на това защо хората бягат от Бургас - темата е свързана с липсата на преки инвестиции и шанс за професионална реализация, а за туристите са икономически по-изгодните  оферти, които предлагат други държави, където развитието на туристическия продукт е местен и държавен приоритет. -Има огромен неусвоен потенциал в нови бизнес модели, които предлагат комбинирани туристически продукти. Бургас какво може да предложи? -Комбинирания туристически продукт е бъдещето в туризма. За разлика от една класическа ваканция, тук планираме посещения на повече места, формирайки възможности за предлагане на повече основни и допълнителни услуги. Важно е Бургас да стане „марка” и разпознаваема дестинация за насочване на транзитните посетители и почиващите по курортите към предложения за активности и тематични турове в града. Трябва да се направи сериозна преориентация от „икономика на услугите” към „икономика на преживяванията”, като основен акцент е местното и автентично предлагане. -Какви мерки биха могли да бъдат предприети за развитие на дребния и средния бизнес в Бургас, така че наистина той да заработи като гръбнак на местната икономика? -Нужни са стимул, конкуренция и благоприятна среда. Този бизнес създава реални работни места и продукт. Предвидима данъчна политика в дългосрочен план и моментално унищожение на всички бюрократични режими, промяна и прозрачност, свързана с обществените поръчки, облекчен режим за издаване на разрешителни и уведомления. -Ще се борите за създаване на „Фонд за развитие, професионално обучение и квалификация“. На какъв принцип ще работи той? -Общината освен регулатор, трябва да бъде и надежден партньор. Чрез този Фонд всеки инвеститор може да задели процент от приходите за усъвършенстване квалификацията на персонала, ако има регламент за данъчни облекчения. С негово съдействие, приоритетно ще се назначават на свободни работни места специалисти от града. -Вече години наред следите от близо политическия живот в Бургас, бяхте и кандидат за кмет на изборите през 2015 г. Съгласен ли сте с твърденията, че градът ни се намира в политически застой? -Бургас е не само в политически, но и в социален, и икономически застой. Затова искам да задам няколко въпроса към хората, които управляваха града ни досега: 1. Какъв е размерът на ползваните кредити, включително по действащи програми? 2. При последната обявена обществена поръчка, за ползването на банков кредит, колко банки закупиха тръжни документи и колко подадоха оферти? Това е най-точната оценка за финансовото състояние на община Бургас. 3. Изчерпан ли е лимитът за ползване на инвестиционни кредити от Община Бургас? 4. Колко деца са напуснали детските ясли и градини в Общината за последните 4 години и колко са избягали от „Най-добрият град за живеене”? 5. Вярно ли е, че Бургас е с отрицателен прираст за 2018 г.? 6. Вярно ли е, че в Сливен и Ямбол има повече открити работни места за 2017 и 2018 г., отколкото в Бургас? 7. Колко са новооткритите работни места в предприятия, изградени на територията на „Индустриален и логистичен парк” АД? Съпоставими ли са с индустриалните зони на другите градове?