Новини

Какво се случва покрай нас

Антон Иванов: Индийска компания проявява интерес към създаването на детски киноцентър в Бургас

В настоящия проект на сградата на НХК има предвидени 3 звукозаписни студия. За мен те трябва да са в ползва на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил, както и на пенсионерите, съхраняващи българския фолклор, смята Антон Иванов Антон Светославов Иванов е на 31 години от гр. Бургас. Завършил е специалност „Тонрежисура и виртуални студийни технологии“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 2008 г. работи в сферата на шоу бизнеса, управлява музикална компания, участва в работни групи за промени в Закона за Авторски Права и Сродни Права (ЗАПСП), член е на дружество за колективно управление на авторски права, свързани с музика – Музикаутор, член на Българска Музикална Асоциация - БМА. От 2015 г. усилено работи в сферата на дигиталната дистрибуция(разпространение на аудио и видео съдържание в онлайн среда), където си партнира с компании от САЩ, Русия, Франция и Австрия. Работил е в телевизия „Канал 0” като режисьор на пулт, монтажист и постпродукция на реклами. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Иванов, от години се занимавате с авторска музика, имате и собствено звукозаписно студио. Достатъчно ценени ли са българските автори на музика? -Отговорът е кратък и ясен - да! За никого не е тайна, че българската музика е повече от известна в цял свят, но е някак си неглижирана в самата ни държава. Последните години се сблъсках с промени в Закона за авторските права, които минаха „на косъм” и можеше ситуацията да продължи постарому. За моя радост има светлина в тунела и благодарение на дружествата за колективно управление на права, като например „Музикаутор” и в частност изпълнителният му директор Иван Димитров, ситуацията се изсветлява. -Една от Вашите цели е бургаските автори на музика, текст и аранжимент да се ползват с предимство в общински конкурси за изработка и синхронизация на рекламни продукти. Хубаво предложение, но не е ли малко дискриминационно? -Не мисля, че е дискриминиращо да се стимулират бургаските автори. Защо трябва да търсим идеи от национални автори, когато можем да раздвижим цялостната икономика на Бургас отвътре. За пример ще кажа, че когато един бургаски автор, живеещ и работещ тук, трябва да създаде продукт за бургаската община и той му се заплати, ще се затвори един икономически цикъл - авторът ще харчи голяма част от доходите си тук. Не виждам проблем в това. Разбира се, говорим само за предимство при кандидатстване за определен проект, а не за задължително условие. -От известно време собствениците на заведения за хранене и развлечения, както и на други търговски обекти, по закон са задължени да плащат такса за музиката, която пускат с цел по-голяма точност в отчитането на авторски и сродни права. Работи ли това на територията на Община Бургас? -Реално погледнато собствениците на всички обекти от обществен характер трябва да имат сключен договор с дружество и да плащат за музиката, която използват или препредават (музиката, която чуват клиентите в техните обекти). Дълги години бургаската Община не беше страна в тези задължения, но от началото на тази година тя е длъжна да проверява и събира таксите за използваните авторски права. Практиката показва, че тези права са делегирани на асоциациите и сдруженията на собствениците, например Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация събира парите от собствениците на хотели и ресторанти, което означава, че те сами се таксуват едни други и няма прозрачност в отчетите. За мен това е пагубно. Трябва отчитането да е пряко към орган или дружество, което да е в тясна връзка с авторите. В моите цели има заложено решение на този проблем. -В други градове на страната има изискване организаторите на културно-масови мероприятия да предоставят договори за уредени авторски права, ако разрешението за провеждане минава през самата Община? Не сме чували тук да се прави това или греша? -Преди години се опитах да съдействам на дружеството за колективно управление на авторски права – „Музикаутор”, защото бях потърсен от тях. Проблемът беше, че те искаха да сключат меморандум с Общината и този казус да бъде решен. Никой не разбра защо това беше отказано от зам.-кмета по образование и култура. Такова споразумение няма, това е една и от причините фестивали, без уредени права, да сменят имената си и да бъдат правени тук. Не е редно да не защитаваме авторите, а да толерираме само част от притежателите на права - продуцентите, които получават хонорари за техните изпълнители. Това е в тотален ущърб на музикалния бизнес. Накратко – Общината позволява, инвестира и рекламира във фестивали, които са спрени в цялата страна точно поради неуредените права с авторите. Не е лошо, че гоним някакви приходи, но за сметка на кого? Решението е простичко - изискване на договор за уредени права. Не е необходимо Общината да се нагърбва с допълнителни юридически разходи, тъй като това се случва през законните дружества и с разрешение на министерството. -Защо Община Бургас досега не е създала подобна мониторингова система, не е ли това в сериозен ущърб на авторите на музика? -Тук намесваме решението на един по-горен въпрос - мониторингова система за обекти с обществен характер. Какви са ползите от такава система ще се запитат някои. Ползите са няколко: първо - ще може да се въведе прозрачност в отчетите на дружествата и авторите, попаднали в ефир, да получават отчисления за всяко излъчване (в момента се разделят между всички членове на дружествата); второ - собствениците на обектите с обществен характер няма да плащат Х пари, изчислени на база седящи места, площ и тип заведение, а ще плащат само за използваната от тях музика, което им позволява да облекчат разходите си за авторски права; трето, но не на последно място - чрез такава система, ще се легализират и всички изпълнители, които са поканени за участия в съответното заведение или бар. Разходите за въвеждането на такава система са не повече от 70 лв. (еднократно) за закупуване на устройството за мониторинг и това спокойно може да бъде добавено към таксата за лиценз на заведение или обект. Също така мисля, че закупуването на подобна апаратура да мине през обществена поръчка може да намали значително цената на техниката за мониторинг. -Как стои въпросът с общинските звукозаписни студия. Има ли такива изобщо в момента? Къде записват учащите в музикалните училища, например? -Това е много интересен въпрос. Преди години в Бургас имаше общинско студио, което беше отдавано под наем. Това студио съществува и сега, отдадено е на едноименна група за репетиционна, като групата се спонсорира от Общината. В настоящия проект на сградата на НХК, след като бъде ремонтирана, ще има 3 звукозаписни студия, това е прекрасно, но как ще бъдат използвани те? Кой ще работи в тях? Кой ще отговаря и управлява финансите? Каква е идеята да има цели 3 студия? Задавайки си тези въпроси, никъде не видях бизнес план или поне идея за ползването им. За мен тези студия трябва да са в ползва на развиващите се автори и изпълнители, в частност на учащите в музикалното училище и паралелките с музикален профил. Те трябва да работят и да дават условия на младите предимно, но да не забравяме, че в Бургас има и много самодейни състави към пенсионерски клубове, които полагат усилия да съхранят фолклорно творчество, а то е част от безценното културно наследство на България. Общината трябва да помисли и над това, а не просто да създава и оборудва студия. Опитът ми показва, че всеки самоиздържащ се автор или изпълнител е направил разходите, за да си закупи необходимата техника и да може да осъществява проектите си, затова идеята на тези студия трябва да е насочена към споменатите от мен групи. -Имате една много интересна идея за създаване на детски киноцентър. Как виждате нейната реализация, би ли имало инвеститорски интерес към подобно нещо? -Тази идея се роди напълно спонтанно, мислейки си как Бургас може да развива и кино индустрия. След няколко разговора с колеги от този бизнес, разбрахме, че идеята е иновативна в световен мащаб. Няма да крия, че след това дълго умувахме и обсъждахме, но накрая стигнахме до избистряне на идеята и дори до инвеститорски интерес. Една индийска компания, с която си сътрудничим и имат представители в България, прегърна идеята и е готова да работим за създаването на нещо уникално. Имаме инвеститорски интерес от една от най-големите строителни фирми в страната за изграждането на подобно съоръжение. А самата идея за детски киноцентър е да има място, където децата да се запознаят с киното от първа ръка. Искаме да събудим интереса в създаването на филмово изкуство в ранна детска възраст, като запознаем децата със създаването на голяма част от продукциите, които те обичат да гледат. За никого не е тайна, че деца на по 1-2 години вече гледат видеа в различни платформи, а ако това дете види как се създава любимият му герой и бъде част от създаването на бъдещ такъв би било още по-впечатлено. За мен това е начин Бургас да се появи на световната кино карта, а какво по-хубаво от това да се пречупят детските идеи и да се създаде продукт, отново за малките, и от това да спечели града ни и неговите деца.

Андон Шопов: Трябва да отстояваме всеки сантиметър от архитектурното минало на Бургас

Андон Паскалев Шопов е на 30 години от гр. Бургас. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника - Бургас. Има висше образование от Технически университет – Варна, специалност „Инженерен дизайн”. Владее английски език. Притежава дългогодишен опит като мебелен проектант, интериорен и графичен дизайнер. Кандидат е за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Шопов, като специалист по инженерен дизайн можете най-добре да дадете мнението си за естетическия и функционален вид на Бургас. Много бургазлии смятат, че градът ни вече е загубил част от чара си с новото строителство. Така ли е наистина? -За щастие свободните зони за строене в Централна градска част не са много и това до някъде е ограничило обезобразяването на стария Бургас. Въпреки това не трябва да се отнасяме пренебрежително към този проблем, тъй като това е лицето на града и едно от първите места, който виждат посетителите му. Има други по-подходящи места за развитие на новия Бургас, повечето европейски градове са устроени по този модел, нов град и стар град, едва ли е случайно. -Наскоро в Общински съвет-Бургас бе прието решението за реконструкция на фасадите на редица къщи по централните улици в града. Това действително работа на Общината ли е - да ремонтира частни къщи в ЦГЧ? -Работа на Общината е да се грижи за добрия вид и да запази тези сгради. Начинът за постигане на тази цел е по-важен. Нужно е да се оцени историческата и архитектурна стойност на тези сгради и спрямо това Общината да оказва подкрепа на собствениците. Пример за такава подкрепа е да се организира конкурс за архитектурна реставрация, където частни проектантски бюра или строители могат да участват и да се самоспонсорират, като в замяна съответната сграда ще влезе в тяхното портфолио. Допустима е и финансова подкрепа от Общината, но само в строго оределени случаи. -Не можем да пропуснем и темата за бъдещето на Хаджипетровата мелница и появилите се информации, че е възможно тя да бъде съборена. Как Бургас да запази архитектурни си паметници? -Това ще е много трудна битка за гражданите на Бургас, но не и загубена. Всички знаем, че зад големите строителни фирми стоят много пари и интереси, и трябва да отстояваме всеки сантиметър от архитектурното минало на града. Както казах и по-рано, това е лицето на града ни. Добро начало на тази битка ще е тези сгради и тяхната история да бъде промотирана постоянно и представена пред обществото, само така за големите строителни компании ще е трудно да се докопат до тях. -Къде в Бургас има нужда от ремонтиране на тротоарните площи и поставяне на обезопасяваща пътна маркировка? -Има много места, на които е нужно поставянето на такава, но по мое наблюдение централният комплекс „Възраждане” има най-голяма нужда от това. Поради по-стария план на пътната мрежа улиците са тесни и гъсто разположени. На много кръстовища няма видимост, както за шофьори, така и за пешеходци. Като добавим и разбитите, неремонтирани тротоарни площи, придвижването е не просто трудно, а направо опасно. -Повече осветителни тела и поддържане на тревните площи - това са сред най-честите оплаквания на бургазлии, особено в по-отдалечените квартали на града. Как виждате инфраструктурното положение там? -Като сравнително нови, крайните квартали имат уникална инфраструктура. Големи пътни артерии с обширни паркове в централните им части. Очевидно обаче, както и отбелязват бургазлии, те не се поддържат и развиват подобаващо. В изключително изоставено състояние е паркът на квартал „Славейков”. Имайки предвид многобройните жители на тези райони, които желаят след дълъг работен ден да излязат в близкия парк със семействата си, без да ползват автомобили, трябва сериозно да обърнем внимание на този проблем.

Кандидатите на ДБГ за Общински съвет станаха „Пазители на пешеходците” в Бургас /снимки/

Кандидатите на „Движение България на гражданите” за общински съветници стартираха инициатива за безопасност на пешеходците в Бургас. Тази сутрин те влязоха в ролята на „Пазители на пешеходците” на 5 проблемни точки в града и помогнаха на съгражданите ни да пресичат безопасно. Идеята на кандидатите за общински съветници е в Бургас да има група от доброволци, включително и родители, които сутрин, на най-натоварените откъм движение улици в града, да превеждат деца, пенсионери или трудно подвижни хора, пестейки държавен ресурс. „От много години се опитваме да прокараме тази идея на територията на община Бургас. В България имаше такава практика преди години, а в държави като Австралия и Нова Зеландия това е традиция. Можем да организираме срещи с родители, НПО-та, водачи, както и с представители на Пътна полиция, разполагащи с достатъчно статистика, които също да кажат къде има проблемни точки в града ни. Надявам се тази практика да бъде възприета в Бургас, независимо от изборните резултати на 27 октомври. Аз лично няма да се откажа това да се случи в бургаските училища и детски градини”, каза четвъртият в листата на ДБГ Манол Тодоров, национален координатор на сдружение „SOS-ПТП”. Той допълни още, че опасните места за пешеходците в града са ясни за всички бургазлии. Пример за пешеходната пътека със силна концентрация на инциденти била тази на бул. „Никола Петков”, намираща се до „Била”. „За мен това е най-опасната пешеходна пътека в Бургас. Общината от години се опитва да намали рисковете за пешеходците с 3D пешеходни пътеки и други хрумвания, кои от кои по-неуспешни. Там на година има поне по 3 тежки катастрофи. Проблемът не е в пешеходната пътека, а във видимостта, и е време администрацията да вземе сериозни мерки”, поясни Тодоров. Като други невралгични точки, за които постоянно се умува, но така и не се намира най-адекватното решение, той посочи пешеходните пътеки на ул. „Булаир” (до х-л „Луксор”), Лакомата спирка в „Меден рудник", на бул. „Тракия" в „Славейков” (до у-ще „Антон Страшимиров”), както и в к-с „Изгрев", в близост до „Била”. Именно там днес патрулираха и кандидатите за Общински съвет на ДБГ.

Андреан Георгиев: Бургас е не само в политически, но и в социален, и икономически застой

Андреан Киров Георгиев е на 38 години от гр. Бургас. През 1999 г. завършва СМУ „Проф. Панчо Владигеров”. 2007 година се дипломира в Икономически университет –Варна със специалност „Финанси, статистика и иконометрия”. През 2015 г. завършва ЦПО „Еврофонд” - Организация и управление на хотелиерството. Носител на златен приз „Най-добър мениджър за 2015 г.”. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-н Георгиев, като специалист в сферата на туризма имате най-добър поглед върху това как Бургас да се превърне в успешен туристически модел за страната? Защо Община Бургас проспа четири години в тази посока? -Туризмът е сложен комплекс от продукти и услуги, който би могъл да стимулира цялата регионална икономика и в тази връзка основния ми приоритет ще бъде Бургас да се утвърди като целогодишна туристическа дестинация. Ще създадем Общински Маркетингов отдел, който да изготви концепция и програма за устойчиво развитие за периода 2020-2023 г. с обща визия какво трябва да представлява предлаганият туристически продукт. Целите са ни да има координирана и адекватна рекламна политика чрез дигитален маркетинг и участие на туристически борси и изложения, привличане на инвеститорски интерес към създаването на нови атракции и хотелски бази, стимулиране за развитието на публично-частните партньорства, както и организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение и др. Основният проблем до този момент е, че липсва стратегия, съобразена с местните туристически ресурси, както и маркетингово поведение, което да реагира моментално на промените в пазарното търсене. Има огромен потенциал за развитие на: конгресен туризъм, медикъл и спа туризъм на територията на минерални бани Ветрен, езерата Мандренско езеро и Вая, за къмпингуване, водни спортове и риболов. Трябва да се наложат, спешни структурни промени за развитието на морския, културно-историческия, спортен, фестивален и развлекателен туризъм. -Генерален мениджър сте на хотели и ресторанти. Много актуална тема през последните няколко години е липсата на кадри в сферата на туризма, както и тази на качествено обслужване. Какво кара и персонал, и туристи, да бягат от Бургас, от България? -На първо място е необходимо образованието да бъде обвързано с реалния пазар на труда. От изключително важно значение е преминаването на професионалните гимназии изцяло на дуална система на обучение, което се осъществява паралелно на две места - в професионално училище и предприятие. По този начин може да се използва материално-техническата база за практическо обучение и за преминаване на всички нива, като се налага висок професионален стандарт. По отношение на това защо хората бягат от Бургас - темата е свързана с липсата на преки инвестиции и шанс за професионална реализация, а за туристите са икономически по-изгодните  оферти, които предлагат други държави, където развитието на туристическия продукт е местен и държавен приоритет. -Има огромен неусвоен потенциал в нови бизнес модели, които предлагат комбинирани туристически продукти. Бургас какво може да предложи? -Комбинирания туристически продукт е бъдещето в туризма. За разлика от една класическа ваканция, тук планираме посещения на повече места, формирайки възможности за предлагане на повече основни и допълнителни услуги. Важно е Бургас да стане „марка” и разпознаваема дестинация за насочване на транзитните посетители и почиващите по курортите към предложения за активности и тематични турове в града. Трябва да се направи сериозна преориентация от „икономика на услугите” към „икономика на преживяванията”, като основен акцент е местното и автентично предлагане. -Какви мерки биха могли да бъдат предприети за развитие на дребния и средния бизнес в Бургас, така че наистина той да заработи като гръбнак на местната икономика? -Нужни са стимул, конкуренция и благоприятна среда. Този бизнес създава реални работни места и продукт. Предвидима данъчна политика в дългосрочен план и моментално унищожение на всички бюрократични режими, промяна и прозрачност, свързана с обществените поръчки, облекчен режим за издаване на разрешителни и уведомления. -Ще се борите за създаване на „Фонд за развитие, професионално обучение и квалификация“. На какъв принцип ще работи той? -Общината освен регулатор, трябва да бъде и надежден партньор. Чрез този Фонд всеки инвеститор може да задели процент от приходите за усъвършенстване квалификацията на персонала, ако има регламент за данъчни облекчения. С негово съдействие, приоритетно ще се назначават на свободни работни места специалисти от града. -Вече години наред следите от близо политическия живот в Бургас, бяхте и кандидат за кмет на изборите през 2015 г. Съгласен ли сте с твърденията, че градът ни се намира в политически застой? -Бургас е не само в политически, но и в социален, и икономически застой. Затова искам да задам няколко въпроса към хората, които управляваха града ни досега: 1. Какъв е размерът на ползваните кредити, включително по действащи програми? 2. При последната обявена обществена поръчка, за ползването на банков кредит, колко банки закупиха тръжни документи и колко подадоха оферти? Това е най-точната оценка за финансовото състояние на община Бургас. 3. Изчерпан ли е лимитът за ползване на инвестиционни кредити от Община Бургас? 4. Колко деца са напуснали детските ясли и градини в Общината за последните 4 години и колко са избягали от „Най-добрият град за живеене”? 5. Вярно ли е, че Бургас е с отрицателен прираст за 2018 г.? 6. Вярно ли е, че в Сливен и Ямбол има повече открити работни места за 2017 и 2018 г., отколкото в Бургас? 7. Колко са новооткритите работни места в предприятия, изградени на територията на „Индустриален и логистичен парк” АД? Съпоставими ли са с индустриалните зони на другите градове?    

Нела Иванова: Убедена съм, че хората от бизнеса биха подкрепили идеята за сертификати за качество на нощните клубове

Нела Иванова е на 40 години от Бургас. Завършила е Бургаски Свободен Университет, специалност „Социални дейности“. От 2001 година работи в сферата на неправителствения сектор с акцент върху социална и здравна превенция на хора, употребяващи психоактивни вещества и други уязвими групи за значими заболявания като ХИВ/СПИН и туберкулоза. Участва и води множество обучения в сферата на зависимостите, ХИВ/СПИН и туберкулоза. Има опит в управлението и консултирането на много успешни проекти в областта. От 2005 година е член на Управителния съвет на сдружение „Доза обич”, а от 2018 година е част от борда на директорите на Европейската коалиция за борба с туберкулозата – TB Europe Coalition. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-жо Иванова, дълги години работите в сферата на социалните услуги, Вашето ежедневие е свързано с хора от различни уязвими групи. Подпомага ли се Вашата дейност достатъчно от Община Бургас и какво мислите, че трябва да се промени по отношение на социалната политика в Бургас? -Да, вече 18 години от професионалния ми опит са ангажирани в работата с различни уязвими групи за превенция на социално значими заболявания като ХИВ/СПИН, туберкулоза и зависимости. Съзнателно избирам да работя в Сдружение „Доза обич” и да ангажирам професионалния си живот с различни каузи, в полза на обществото. През годините Община Бургас по различни поводи и програми е предоставяла и предоставя подкрепа на Сдружение „Доза обич”, но в никакъв случай не считам, че е достатъчно. Подкрепата, за да е качествена, би следвало да е устойчива и обвързана с актуалната ситуация и проблеми в града. В последните 10 години ситуацията по отношение на употребата на наркотични вещества, агресията и заболявания като ХИВ, туберкулоза и хепатити е доста тревожна. Това са проблеми, съпътстващи ежедневието ни, и на тях е време да се обърне адекватно внимание. В определени моменти в града ни липсваха услуги, директно насочени към уязвимите групи, с които работя. Социалната политика в Бургас дава акцент на определени групи и не е последователна. Социалната политика в града ни следва да е устойчива, да обхваща всички уязвими групи, да е консултирана с всички ангажирани и да се актуализира не на база добре приети от обществото мерки, а такива, които са актуални и за развитието ни. Аз работя с млади хора и млади възрастни, които имат с какво да допринесат за благополучието на всички нас, ако бъдат включени. Ще работя за социална политика в Бургас, която включва всички уязвими групи и дава шанс за просперитет и ангажираност на всеки. Развитието на Бургас зависи от всички нас и от изборите, които правим. -Достатъчни ли са обученията и кампаниите срещу употребата на психоактивни вещества на територията на община Бургас? -Обученията и кампаниите срещу употребата на психоактивни вещества в Бургас не са свързани с актуалните проблеми в сферата. В последните години все по-актуална е употребата на стимуланти, навлизат и нови психоактивни вещества с непознати и плашещи ефекти, а кампаниите все още акцентуват на опиати и инжекционна употреба. За да са качествени обученията и кампаниите ни по отношение на употребата на психоактивни вещества, следва да са насочени към проблемните в момента вещества и настоящия профил и възраст на употребяващите или тези в риск. Кампаниите и обученията трябва да са интересни за младите хора, на местата, които те посещават, и да ги ангажират в предлагането на решения и разрешаването на проблеми, свързани с тяхната безопасност.  -Какъв процент от младите хора в Бургас посягат към наркотиците? Как приема нашето общество изобщо хората със зависимости, сякаш имаме много предразсъдъци в това отношение? -Мнозинството от младите хора са имали досег с различни наркотични вещества. Това разбира се не ги прави автоматично зависими. Обществото ни не познава наркотичните вещества и не прави разлика между употреба, злоупотреба и зависимост, а в това е ключът към разрешаването на проблема наркомании. Хората, обръщат внимание на зависимостта тогава, когато стане част от техния личен живот и често крият проблемите си като срамни. Определено има много предразсъдъци и страх в хората, когато говорим за наркотици. Това се дължи на липса на знание. Наркотичните вещества са психоактивни вещества или такива, които оказват влияние на мозъчната дейност - също като алкохолът, никотина и много други вещества, за които говорим без проблем, така че е време да започнем повече да говорим за това и то по интересен за младите хора начин. -Много хора са скептично настроени и към реализацията на хората със зависимости. Как ще ги опровергаете? Какво не знаем за тези хора? -От 18-годишната си практика с хора със зависимости мога да ви дам много положителни примери за реализацията на зависими хора. Често проблемът със зависимостта остава личен и скрит от хората поради множеството предразсъдъци на обществото. Това, което хората не знаят, е колко много хора с различни зависимости познават и всъщност са част от живота им. При адекватно лечение и подкрепа хората със зависимости могат да допринасят в множество сфери и да развиват талантите си. -Като кандидат за общински съветник имате много интересни цели. Една от тях е въвеждането на сертификати за качество на нощните клубове, които освен бизнеса си интегрират и превантивни програми по отношение на употребата на наркотици, алкохол, шофиране и други. Дали ще срещнете подкрепа от бизнеса? -Убедената съм, че хората от бизнеса биха подкрепили идеята за сертификати за качество на нощните клубове. Според мен нощният живот в Бургас е постоянно атакуван и санкциониран и това затруднява бизнеса. Бизнесът има нужда от положителни стимули и активно участие в политиките, които го касаят. За да има живот в града, той ще е неизменно ангажиран и със забавленията, които се предлагат. Нощният живот е актуален за активните млади, възрастни и носи удоволствие. Ако искаме развитие на туризъм, нощен живот и връщане на младите хора в града ни, следва да им предложим и забавления. Сертификатите за качество на нощните клубове и интегрираните превантивни програми не са прецедент в историята, те са добра практика в много европейски градове. Не виждам пречки това да се случи и в Бургас. -Давате заявка, че ще работите и върху комуникацията и приемствеността между институциите и местна социална, и здравна политика, която подкрепя и включва активно в живота на града уязвими групи. Къде е скъсана тази връзка? -Хората от различни сфери не се събират и не работят заедно при изграждането на стратегии и формиране на политики. Всеки е ангажиран и се бори в своята си сфера. За да е адекватна една стратегия, тя трябва да се изготви и консултира с всички ангажирани, включително и представители на различните уязвими групи. Тук няма място за конкуренция или превес на някой, а за екипна работа, свързана с общи цели. Рядко виждам мултидисциплинарни екипи, които да работят заедно, а това не е от полза за никого. Политиката следва да е позната, аргументирана и в полза на обществото. Всеки един от нас, кандидатите за участие в политиката, трябва да си дава сметка, че ние ще служим за и в полза на гражданите.

Мария Маркова, режисьор-хореограф: Ще популяризираме бургаските културни дейци

Мария Петрова Маркова е на 27 години от Бургас. Възпитаничка е на Националното училище за танцово изкуство в София. Завършва руска филология, а след това и режисура в Пловдивската академия. През 2011 година се завръща в родния Бургас и пет години работи в Държавната опера като балерина. Две години е преподавател в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. От три години е управител на две големи търговски предприятия, свързани с изкуството. Създава и управлява Частен театър Маркова. Преди няколко месеца дебютира като режисьор-хореограф в „Приказни сезони”, а по-късно представя и другата си премиерна постановка „От табора до небето“. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”. -Г-жо Маркова, управител сте на един от малкото частни театри в Бургас. Трудно ли се създава театър, как се издържате? -Аз съм човек, който подхожда много професионално и изпипва всички детайли. За да направиш частен театър, който да е действащ, се изисква много отдаденост и постоянство. Това включва и намирането на правилния колектив - артисти, озвучители, осветители и много други. -В последните години бургаската публика жадува за повече и по-качествени представления и спектакли. На какво според Вас се дължи липсата им? -За да се създават големи спектакли, е необходимо стабилно финансиране. Според мен всичко опира до финансовия въпрос. Оттам идва и липсата им. Един мащабен спектакъл представлява голяма инвестиция и организация. Особено, ако говорим за частните театри. Големите институции могат да си позволят създаването на нови и големи спектакли. -Какви са пречките пред бургаските творци? -В Бургас има много талантливи творци. Но за съжаление липсват средства за реализиране на идеите им. Спонсорирането на този вид изкуство е много важно. Хората, като че ли, залагат на по-комерсиалните неща, докато истинското изкуството остава на по-заден план. -Във Ваши публични изяви казвате, че ще работите по изготвяне на Наредба за отпускане на субсидии за творчески школи с цел подпомагане и развитие на културата в Бургас, провеждане на консултации за възможностите за субсидиране по различни програми на национално и европейско ниво. Какво е сегашното положение с финансирането на културните проекти в Бургас? -Сега има правилник и комисия, която одобрява различни културни проекти. Критериите обаче са доста субективни. Отделно от това би било добре Община да отделя по-висок бюджет за развитието на културно масовите мероприятия в Бургас. -Има ли достатъчно помещения с достъпни цени за развитието и повишаването на двигателната култура и активност на бургаските деца? -Има помещения с ниски цени, но те не са достъпни за всички. Също така условията им не са достатъчно добри. Бургас има нужда от зали и сцени на достъпни цени. Това е другото направление, по което ще работя активно,  ако бъда избрана за общински съветник. Творчеството трябва да бъде показвано. -Провеждането на повече международни културно-масови събития като конкурси,фестивали и изложби ли е разковничето за превръщането на Бургас в културна дестинация? -Бургас има всички шансове да се превърне в културна дестинация. Има обаче нужда от създаване на нови традиции, популяризиране на местните културни дейци и привличане, и запазване  на  младите кадри в Бургас. Също така си струва да работим върху идеята  Бургас да стане интересен не само през лятото, но и през зимата.